“Най-хубавото за мен, е че в Мала Азия все още се чува българска реч, това е една диверсия или разбиване на хомогенността, която винаги е добра.” Така обобщава експозицията, представяща живота на българите в Мала Азия, открита през изминалата седмица в Националната библиотека от османиста Стоян Шиваров. “Въпреки че изложбата е 110 г. след изследванията на Васил Кънчов, ние сме като пионери”, скромно определя начинанието си османистът. Изложбата представя живота, бита, фолклора и културата на малоазийските българи, заселили се в началото на 18-и до 70-те години на 19-и век там. Успоредно с тях се заселват и помаци, разказва Шиваров. До 20-те години на миналото столетие почти всички българи се завръщат и са заселени във Варненско, Шуменско, Свищовско и Свиленградско, където живеят и до днес. Пръв през 1899 г. за научни изследвания е бил там големият български учен и общественик Васил Кънчов. “Младите пионери” османистът Стоян Шиваров, фолклористът Константин Панайотов и историкът Георги Зеленгора, 110 години след първите научни сведения, се завръщат, за да изследват българските корени в 6 от 20-те села, в които са били заселени българи. Проектът е осъществен през юли 2009 г. Шиваров с ентусиазъм заявява, че изследванията ще продължат и в останалите села. Паралелно с това съвременни турски скулптори и художници гостуват с творбите си в галерия “Академия” до 26 март в София. Там е подредена изложбата “21 художника на 21 век”, която показва развитието на това изкуство през последните десетилетия. Идеята е на проф. Деврим Ербил, едно от най-известните имена на турската живопис. По думите му, творците в България и Турция имат усет за модерното изкуство и успяват да го развиват на световно ниво.

Тая инициатива малко ми намирисва, но нейсе! Българските корени в Мала Азия датират още от 13 век пр. Христа, когато там се води Троянската война; а по-късно през 8 век пр. Хр., когато там се заселват част от кимерийците през Кавказ. В южната част близо до Бурса, където се намира планината Булгардаг (сега преименувана) до 16 век е имало българско царство с последна владетелка царица Катерина. Търгували са с Венеция, Гърция и Средиземноморието; имали са мощна войска и са удържали българското име далеч след падането на България и Константинопол под турско иго! Ето това е важно да се знае също; по-късните преселения да; както и тези от 20 век. Там се изселиха предимно българи, които ги подлъгаха, че са турци поради това че са си сменили вярата през време на Османската империя. Една тъжна страница от дългата ни история!

"В южната част близо до Бурса, където се намира планината Булгардаг (сега преименувана) до 16 век е имало българско царство с последна владетелка царица Катерина."

По добре може ли да обясниш?